Начало > Кайсиите

Кайсиите


Кайсията е позната от дълбока древност

Сведенията за произхода на кайсията се губят в далечните праисторически епохи. Повечето изследователи приемат, че родината й е Югоизточна Азия с основен център Северен Китай. Приема се, че съществува и друг център за нейния произход - Армения, където са открити кайсиеви костилки, датиращи от много дълбока древност. Предполага се, че оттук обикновената кайсия е получила и латинското си наименование Armenica. По-късно кайсията е пренесена в Гърция, а оттам прониква и в останалите средиземноморски страни и другите части на Европа. В Северна Америка става известна чак през ХVІІ-ХVІІІ век. Колонизаторите са я пренесли и в Южна Африка и Южна Америка, но в тези райони не е широко разпространена.

Има специфични изисквания

кайсияУ нас кайсията вероятно е проникнала от Гърция, но дълго време са отглеждани единични дървета в дворовете, лозята и смесените овощни градини. С бързи темпове започва да се засажда след 1948 г., към 1973 г. площите надминават 100 хил. декара. Съобразявайки се със специфичните й изисквания, отглеждането й се съсредоточава в райони, където условията са най-подходящи. А това са местата, близки до по-големите водни басейни, където температурите в края на зимата и началото на пролетта са по-постоянни и няма резки амплитуди. Най-големи промишлени насаждения се създават по поречието на река Дунав и по Черноморското крайбрежие. Особено голяма концентрация и специализация на кайсиевото производство става в Силистренския район. В по-маломерни градини и като любителска култура кайсията се отглежда почти в цялата страна. В много от вътрешните райони на страната обаче тя се очертава като един от най-капризните овощни видове, защото голяма част от дърветата загиват преждевременно.

Добивите са по-несигурни, зреенето - кратко

По стопанско значение в световен мащаб и у нас кайсията заема по-второстепенно място спрямо останалите овощни видове. У нас тя е на пето място след ябълката, сливата, прасковата и черешата. Причините за това са по-несигурните добиви, както и краткият срок на зреене на сортовете в сравнение с повечето от другите овощни видове. Добивите при кайсията са доста колебливи през отделните години, а не са редки случаите и напълно да се компрометират поради измръзвания на плодните пъпки, цветовете и завръзите. За разлика от прасковата, при която отделните сортове зреят от края на юни до към средата на октомври, кайсиевите сортове зреят в продължение на около един месец, от края на юни до края на юли. Но поради ограниченото разпространение на кайсията в света България винаги може да намери сигурен и изгоден пазар за реализация на продукцията в прясно и в преработено състояние. Много търсени и ценни са компотите, соковете, нектарите, конфитюрите, сушените и замразените кайсии.

Плодовете са вкусни, хранителни и диетични

кайсияНеограниченото търсене на кайсиевите плодове и продукти от тяхната преработка се дължи на високите им вкусови, хранителни, диетични и лечебни свойства. Те се отличават с високо съдържание на захари, органични киселини, минерални соли, витамини, което ги определя като храна с висока биологична стойност. Сухото вещество на плодовото месо е около 85% . Съдържанието на обща захар е средно 9-12%, а на органичните киселини - лимонена, ябълчена и винена, при повечето изследвани сортове е около 1,5. Киселинното съдържание се отразява благоприятно върху вкуса на плодовете и преработените продукти, като им придава по-пикантен и освежаващ вкус. Поради по-високата киселинност и ароматни вещества нектарът от кайсии е един от най-търсените.

Плодовете съдържат над 1% азотни вещества, в които преобладават белтъчините и различните аминокиселини. Друга важни съставки са пектинът и минералните соли на калия, фосфора, калция, магнезия, желязото, цинка. На тези вещества и на витамините се дължи благоприятното влияние на кайсиевите плодове при някои заболявания. От витамините най-голямо е съдържането на витамин А (каротин), от него зависи оцветяването. Плодовете имат още витамините С, Р, РР, В1.

И костилката се яде

Кайсията е единственият плод от костилковите овошки, при който може да се използва за храна и костилката. Тя е богата на белтъчини, мазнини, соли и по хранителна стойност не отстъпва много на бадемовите ядки, дори успешно ги замества в сладкарската индустрия.

Благотворни са за сърцето

Кайсиевите плодове оказват благоприятно действие при сърдечна слабост и при задържане на течности в организма. Богатото съдържание на калий стимулира сърцето и улеснява изхвърлянето на вредните продукти от организма. Микроелементите и витамините стимулират растежа на младия организъм, което ги прави полезна храна за децата.


ОСОБЕНОСТИ

Размножаването със семена е основна практика в селекционната дейност. Много рядко любители овощари отглеждат единични кайсиеви дръвчета, получени от семе. В широката практика кайсията се размножава чрез присаждане и устройството на кореновата система е в зависимост от използваната подложка. Основните подложки, които се използват за тази цел, са семенните от кайсия и джанка. Корените при тези две подложки по външен вид, развитие и обрасналост се различават.

Корените според подложката

кайсияОще в първите години след засаждането корените се развиват доста интензивно и до известна степен превишават проекцията на короната. Установено е, че още към

4-ата - 6-ата година след засаждането корените на кайсиевата подложка почти напълно заемат площта, която им е определена. Основната маса от тях е разположена под короната, което трябва да се има предвид при обработките, торенето и напояването, особено когато това се извършва локално при отделните дървета. Активните корени се разполагат на дълбочина 60-70 см при по-младите растения, а по-нататък много от тях достигат и до 1,5 - 2,0 м. В зависимост от почвените условия отделни корени проникват и до 7-9 м дълбоко в почвата. На по-голяма дълбочина достигат корените на кайсиевата подложка в сравнение с джанката. В хоризонтално направление корените се развиват най-много на разстояние 2-3 м от стъблото.

Стъблото да е високо 60-70 см

Надземните органи на кайсията включват стъблото (ствола), скелетните клони и разклонения и обрастващата (плододаващата) дървесина. Стъблото е носещата част на короната, между почвената повърхност и първите разклонения. Височината на стъблото се определя с първата резитба след засаждането. Най-често тя е около 80-100 см, но напоследък тенденцията е да се намали до 60-70 см.

Короната се състои от централен клон (водач), скелетни клони, скелетни разклонения и полускелетни части. Върху тях е разположена обрастващата дървесина, която носи пъпките, листата и плодовете.

Чашовидната корона няма водач

Централният клон се явява продължител на стъблото. При чашовидната корона, която понякога се формира при кайсията, няма такъв клон. Скелетните клони са по-силните първоразрядни разклонения, израснали върху водача. Върху тях са разположени скелетните разклонения. По принцип короните трябва да се формират с по-малък брой и по-разредено разположени скелетни части. По такъв начин те са по-здраво сраснали помежду си, обраснали са с повече и по-жизнена плододаваща дървесина и огряването от слънцето е много по-добро.

Обрастващата дървесина са клонките

Обрастващата дървесина включва различни категории клонки. Условно те могат да се разделят на две категории - растежни и плододаващи. Разделянето е условно, защото плодни пъпки се залагат и върху растежните клонки, което е редовно явление при кайсията, а някои плодни клонки се развиват и отмират, без да заложат плодни пъпки. Към растежните клонки спадат дървесните, лакомците и предивременните. Дървесните се развиват през първите години от живота на растението и израстват главно от връхните няколко пъпки на леторастите. От тях се формират стъблото и скелетните части на короната. Понякога част от страничните пъпки на тези клонки се възбуждат към растеж още в годината на тяхното залагане и формират т. нар. предивременни клонки.

Лакомците не залагат плодни пъпки

кайсияТе приличат на дървесните, но за разлика от тях се появяват през втората половина от живота на растението и израстват в основата на по-дебелите скелетни части от спящи и адвентивни пъпки. Върху тях плодни пъпки не се залагат.

Появата на лакомци при по-младите дървета е следствие от някои смущения в развитието и трябва да се премахват навреме. През последните години от живота те се използват при подмладяващите резитби.

Плододаващите са букетни, цветни и смесени

Основните плододаващи клонки при кайсията са букетните, цветните и смесените. Букетните клонки достигат на дължина най-много до няколко сантиметра, връхната пъпка е листна, а страничните са плодни. Понякога връхната листна пъпка не се развива и такива клонки се наричат безрастежни, тъй като не образуват нов прираст и след плододаването загиват. И при наличие на връхна пъпка тези клонки имат много слаб растеж и животът им е кратък. Въпреки това по-голяма част от плододаването при кайсията е съсредоточено върху тези клонки. Цветните клонки достигат до 10 - 15 см дължина и завършват с листна пъпка. Страничните пъпки основно са плодни, но понякога се залагат и листни пъпки. И тези клонки не развиват силен растеж и нямат голямо дълголетие.

Смесените са най-ценните клонки от плододаващите при кайсията. Те достигат на дължина до 40-60 см и на върха завършват с листна пъпка. По оста на клонката са разположени смесено листни и плодни пъпки, откъдето идва и наименованието им. От листните пъпки при тях се развива достатъчно листна маса и прираст за следващата година. Върху тях се развиват най-едрите и качествени плодове. Една от целите при резитбите за плододаване е да се стимулира израстването на повече такива клонки.

Може да живее над сто години

В млада възраст кайсията проявява много буен растеж, което позволява бързо да се формира короната и сравнително рано да встъпи в плододаване. При подходящи условия и правилно отглеждане тя може да живее и ражда до 80-100 и повече години. Стопански изгодно е да се отглежда, обаче до 25-30 години. През жизнения си цикъл кайсията преминава през няколко възрастови периода, които имат специфични растежни и репродуктивни прояви.

Ражда на третата година

кайсияПървият безплоден период на буен растеж е много кратък и началото на плододаването най-често настъпва още към 3-ата - 4-ата година след засаждането. Интензивните растежни процеси продължават и след това и през този период приключва формирането на короната. През него интензивно се увеличава залагането на плодни пъпки, включително и върху по-силните клонки, които се използват за формиране на скелетните части. Това крие опасност под тежестта на плодовете те да се огънат и увиснат, което нарушава растежа им. Пълното плододаване настъпва към 6-ата-7-ата година, което представлява началото на третия, най-продължителен период от живота. Освен обилното плододаване, характерно за този период е затихването на растежа в центробежна посока, интензивното разклоняване и сгъстяването на короната. Настъпват процеси на съхнене на част от обрастващата дървесина, с напредване на възрастта те се увеличават интензивно.

Докато през първите два периода трябва да се провеждат минимални резитби, през следващия са необходими резитби за просветляване на короната и за подмладяване на обрастващата дървесина. Когато започва да старее и да съхнат някои клони, се налагат и по-силни резитби. През последните години от живота на растенията, когато съхнат и върховете на скелетните части, чрез една по-силна подмладяваща резитба може до известна степен да се удължи животът и плододаването.


ФЕНОФАЗИТЕ

През вегетационния период протичат последователно и необратимо редица изменения и явления в растенията, които е прието да се наричат фенологични фази или фенофази. Настъпването и продължителността на тези фенофази, освен от биологическите особености, зависят също от климатичните фактори на района и метеорологичните особености през отделните години. Поради неблагоприятни условия и недостатъчни грижи през отделни години някои от фенофазите могат да отпаднат, например цветообразуване, цъфтеж и плододаване.

Цъфва, когато се затопли над 10 градуса

Цъфтежът започва с набъбване на пъпките и приключва с пълното оформяне на цвета, опрашването и оплождането. За да цъфне кайсията, температурата трябва да се повиши по-трайно над 10ºС. Кайсията е един от най-рано цъфтящите овощни видове, изпреварва я само бадемът. В районите, където температурните амплитуди в края на зимата и началото на пролетта са често явление, цъфтежът настъпва преди да е преминала опасността от измръзване. При нашите условия цъфтежът протича в края на март или началото на април. При екстремни затопляния цъфтежът може да настъпи понякога още към края на февруари до началото на март, което води до пролетни измръзвания. Плодните пъпки, заложени на вторичния и третичния прираст, цъфтят 4-5 дни по-късно от формираните върху първата растежна вълна.

При нормални условия продължителността на цъфтежа е около 8-10 дни. Ако рязко се повиши температурата, той протича експлозивно за 3-4 дни, а при студено и влажно време може да е и до 2-3 седмици. Всичко това се отразява отрицателно върху опрашването и оплождането.

Край всяка градина поне един кошер

кайсияПонеже цъфтежът е рано, когато летежът на насекомите е ограничен, задължително е в кайсиевите градини или близко до тях да има пчелни семейства. Повечето кайсиеви сортове, които са разпространени у нас, спадат към европейската група и с малки изключения са самоопрашващи се (самофертилни). Самостерилни са сортовете Еревани, Ранний, Юнский, Юбиляр, Фелпс, Янтарний, които са внесени у нас, но почти не са разпространени в практиката, а частично самостерилни са Кишиневска ранна и Чехия. Напоследък в страната са внесени доста нови сортове, някои от които са се оказали пълно или частично самостерилни. Такива сортове не трябва да се засаждат самостоятелно.

Особености на растежа

Растежът на кайсията е много силен в млада възраст, а при плододаващите дървета възстановителната способност също е добре изразена. Новообразуваният растеж през следващите една-две години се отрупва с много къси клончета и цветни пъпки и върху тях се формира основната част от добива. Характерно за кайсията е, че през вегетацията често се наблюдава известно спиране на растежа и след това отново той се възобновява, като се образуват дву- и трирастежни прирасти.

Цветове се образуват от средата на юли

Тъй като растежът не приключва едновременно при отделните категории клонки, през различните години и климатични райони и цветообразуването не настъпва в точно определен период. При по-силно растящите клонки, например, е по-късно. При по-влажни и хладни райони и години растежът продължава по-дълго.

кайсияЗа нашите условия цветообразуването настъпва през периода откъм средата на юли до към средата на август. Това трябва да се знае, защото за нормалното протичане на тази фенофаза, от която зависи плододаването през следващата година, дърветата трябва да са осигурени с достатъчно влага и хранителни вещества. Засушаванията и повредите на листата от болести и неприятели могат да компрометират частично или напълно цветообразуването и следващата година да остане празна.

Докато приключи буйният растеж, върху заложените пъпки не се наблюдават видими различия между бъдещите листни и плодни пъпки. След това в някои от тях започва интензивно деление на вегетационния конус, в резултат на което той се заобля и отстрани се появяват малки подутини. Това са първите признаци на диференцирането на плодните пъпки. После се разграничават чашелистчетата, венчелистчетата, тичинките и накрая - плодникът. Към края на септември до към средата на октомври цветните органи са почти напълно оформени.

През зимния период продължава нарастването и ембрионалното развитие. В края на зимата, при повишение на температурите, развитието отново се активизира и приключва с окончателното диференциране на прашинковите зърна и яйцеклетката (микро- и макроспорогенезиса). С това плодните пъпки окончателно са готови за цъфтеж, опрашване и оплождане.

Плодовете са последната фаза

Плодообразуването започва след оплождането и формирането на завръзите и приключва с беритбата. Кайсията се числи към редовно плододаващите овощни видове. Но не са редки случаите на неравномерност на реколтите през различните години, както и периодичност в плододаването. Причините за това се дължат на нарушения при цветообразуването, измръзвания на плодните пъпки, цветовете и завръзите. При нормални условия и добри грижи при отглеждането кайсията залага голямо количество плодни пъпки и плодове. Понякога и това може да се отрази на редовността в плододаването. Претоварените с плод растения при недостатъчно влага и хранителни вещества се отразяват отрицателно върху образуването на цветове. Овощните растения до голяма степен регулират количеството на плодовете чрез естествено прореждане на цветовете и завръзите. 40-50% от заложените плодни пъпки са достатъчни, за да е нормална реколта. Дърветата се освобождават от останалите, като непосредствено след цъфтежа опадат всички дефектни, неопрашени и неоплодени цветове. По-късно, в началото на юни, протича втората вълна на естествено прореждане, известно като юнско опадане на завързите. То засяга неоплодените завръзи, а също и тези, които не се изхранват добре. Върху юнското опадане оказват влияние много фактори - силен растеж, който се наблюдава при по-младите овошки, водният и хранителният режим на почвата, а също и запасеността на растенията през предишната година. Въпреки естественото прореждане на цветовете и завръзите, не са редки случаите на претоварване с плод, тогава се прави допълнително прореждане на завръзите.

Топлината има важно значение

кайсияОт началото започва бързо да нараства целият плод, което се дължи на усиленото деление на клетките на костилката и на плодовото месо. През този период листната маса е все още слабо развита и фотосинтезата е незадоволителна. Нарастването е главно за сметка на резервните вещества. По-нататък нарастването на плода се забавя, оформят се костилката и ядката. След това започва отново интензивно наедряване на плода, оформят се консистенцията, окраската, ароматът и вкусът. За да са качествени кайсиите, основно значение през този период имат листната маса, водният и хранителният режим на почвата,температурата на въздуха. Необходими са около 25000 активни температури през вегетационния период (сумата от температурите над 5ºС). За нашата страна сумата от тези температури е много по-висока в районите, където се отглежда кайсията. Когато плодовете зреят, среднодневните температури не трябва да са по-ниски от 19-20ºС.

От края на юни зреят плодовете

По-широко разпространените у нас сортове кайсии зреят откъм края на юни до началото на август, а повечето - през втората половина на юли. Първи са сортовете Добруджанска ранна, Кишиневска ранна, Силистренска ранна, Чехия, Юрли ред френч, Юрли ориндж, Юнска и др. Средно ранни са сортовете: Албена, Еревани, Канино, Силистренска късна, Роксана, Унгарска, Фестивална, Караксал, Филипопул, Модесто и др., а към по-късните се отнасят Бадемовидна, Дряновска, Маркулещи, Костюженска, Ряховска късна, Силистренска компотна, Делмаст, Умберто.

Плодовете върху едно и също дърво не винаги са готови за беритба едновременно, по-дребните и по-засенчените зреят с няколко дни по-късно.

Берат се малко недозрели

кайсияСрокът за беритбата е в зависимост от направлението за реализация на продукцията. Предназначените за прясна консумация и особено тези, които ще се транспортират на по-далечни разстояния, се берат от 3 до 5 дни преди пълната зрялост. Когато продукцията ще се използва за преработка, също не трябва да се изчаква пълна зрялост. Само предназначените за мармалад, нектар, сок и за ракия кайсии се берат напълно узрели.

Зрелостта се определя по външния вид и по консистенцията на плодовото месо. С узряването основният зелен цвят се променя в жълт, белезникавожълт, златистожълт и кремав. Плодовото месо започва да омеква най-напред откъм дръжката.

Беритбата може да бъде по-ефективна, ако се използват тракторни платформи, от които едновременно се бере от двете страни на междуредието на различни височини.

Зимният покой настъпва след листопада

Това е периодът от годишния цикъл в развитието на овощните растения от умерената климатична зона, който е задължителен и абсолютно необходим. Ако те не преминат известен период на развитие при условия на ниски температури, заложените пъпки през пролетта изсъхват и се оронват. Това е причината тези видове да не се отглеждат в най-топлите райони на планетата.

Покоят настъпва след листопада и приключва с набъбването на пъпките през пролетта. Той е дълбок и принудителен. При овощните растения има и т. нар. предварителен покой. През това време не прорастват пъпките, които са заложени през фазата на буйния растеж, въпреки благоприятните условия за това през втората половина на лятото и началото на есента. Когато с летни резитби се премахне върхът на леторастите, предварителният покой се нарушава и някои от пъпките се развиват. Известни са и случаи, когато някои пъпки прорастват и без летни резитби и се формират т. нар. предивременни клонки. Това обаче протича преди да е настъпил предварителният покой, по време на буйния растеж. Предварителният покой съвпада с фенофазата на запасяването.

При дълбокия затихват функциите

кайсияДълбокият или същински покой, който настъпва след листопада, се характеризира с пълно затишие на функциите в растението. Не се наблюдават видими изменения, а някои от процесите - дишане, обмяна на веществата, транспирация, са минимални. По такъв начин овощните растения от умерения пояс са се приспособили към неблагоприятните външни условия през есенно-зимния период. Въпреки това, дори и силно занижени, някои от функциите продължават, което означава, че покоят не е абсолютен, а относителен, както е прието да се нарича. Цветните органи продължават да нарастват, макар и много бавно. В тях протичат и специфични процеси на зимно развитие, без които не е възможно пролетното развитие. За нормалното протичане на зимните процеси при кайсията е необходимо въздействие на температури под 4-7ºС в продължение на 15-30 дни. При други овощни видове това развитие продължава до 45-60 дни. Кайсията има кратък дълбок покой, който приключва в повечето случаи още към края на декември до началото на януари. Това е причината за бързата възбудимост към развитие още през втората половина на зимата, ако по-чувствително се повишат температурите.

След като приключи дълбокият покой, ниските температури продължително време задържат развитието и това е последната фаза от покоя - принудителният покой. Той продължава, докато температурите се повишат по-трайно над 8-10ºС. Характерно за кайсията е, че освен краткият дълбок покой има и неустойчив принудителен покой. На това се дължат и честите измръзвания на плодните пъпки, цветовете и завръзите в районите с по-големи температурни амплитуди в края на зимата и началото на пролетта.


ИЗИСКВАНИЯ

Понася до минус 30 градуса

Топлинният режим при нашите условия не може да бъде ограничаващ фактор за отглеждането на кайсията. Необходимата сума от около 25000 активни температури за нейното развитие е далеч по-висока почти в цялата страна. Има и необходимите 19-20ºС средноденонощни температури през юни и юли за получаване на качествени плодове. През фазата на дълбокия покой кайсията понася понижение на температурата до минус 25-27ºС, а има и сортове, които издържат и до минус 30ºС. Неблагоприятни са районите с неустойчиви зимно-пролетни температури. Краткотрайните затопляния, след като приключи дълбокият покой, предизвикват бързо пробуждане и студоустойчивостта рязко намалява. Цветовете и младите завръзи на кайсията загиват при температури от порядъка на минус 1ºС до минус 3ºС, а при ранния цъфтеж на овошката това се случва често.

Без достатъчно светлина листата остават дребни

кайсияКлонките, които не се огряват добре, бързо отмират. Клоните се оголват и плододаването се пренася по периферията на короната. При недостатъчно осветление листата остават по-дребни и по-лошо оцветени. Същото се отнася и за недобре огряваните плодове.

Кайсията е един от светлолюбивите овощни видове. Това е една от причините за нейното отглеждане в по-южните ширини на умерения климатичен пояс, където се намира и нашата страна. Продължителността и интензивността на слънчевото греене са напълно достатъчни за задоволяване нуждите на кайсията. Короните на дърветата се огряват по-добре, когато се спазват оптимални разстояния на засаждане, съобразени с размерите на короната. Резитбите за формиране и особено за просветляване на короната играят важна роля за подобряване на светлинния режим. Разположението на редовете по посока север - юг, когато теренните условия позволяват, също създават по-добри условия за огряване от слънцето.

Нужни са няколко поливки в жегата

кайсияЗа живота и нормалното развитие на растенията най-голямо значение има водното съдържание в почвата, но влияние оказва и въздушната влага. Кайсията е един от сравнително по-сухоустойчивите видове. Когато почвите са по-дълбоки и пропускливи, корените на двете основни подложки - кайсия и джанка, проникват на доста голяма дълбочина, където запасите са по-големи и по-трайни. При нашите климатични условия на недостатъчни и неравномерно разпределени валежи през годината няколко поливки през най-критичните периоди могат да се окажат решаващи за получаване на по-високи и по-качествени добиви.

Кайсията се нуждае от вода през цялата година, но е различна през отделните фенофази. При недостиг на почвена влага плодовете остават дребни, не узряват нормално. Засушаване, когато се образуват цветовете, може да е фатално за реколтата. Недостигът на влага се чувства най-силно, когато се втвърдява костилката и когато интензивно нарастват плодовете. Една-две поливки тогава се отразяват много добре върху качеството на реколтата. След беритбата, когато започват да се залагат плодните пъпки, наличието на достатъчно почвена влага до голяма степен гарантира реколтата за следващата година. През този период протичат и процесите на запасяване, от които зависи успешното презимуване.

Установено е, че при резки преходи от засушаване към обилно напояване може масово да опадат плодовете. Това се получава и при обилни валежи и захлаждане, когато интензивно нарастват плодовете, и особено преди узряването им.


Обича дълбоки и пропускливи почви

В сравнение с останалите овощни видове кайсията се развива доста добре на различни почвени типове. По нейната приспособимост към почвата някои автори я сравняват с лозата. Едно от основните изисквания е почвите да бъдат дълбоки, пропускливи, с ниско ниво на подпочвените води и сравнително добре запасени с хранителни вещества. Отглеждана на по-леки и пропускливи места, кайсията се развива и плододава добре при по-обилно органично и минерално торене и поливане при суша. При дълбоките и пропускливи почви корените на кайсията понякога достигат и до 7-9 м дълбочина, което позволява да се отглежда и при неполивни условия. Не са подходящи тежките, непропускливи почви, при които се задушава корените и има смолотечения по стъблото. Трябва да се избягват също засолените, алувиални и делувиални. Кайсията добре вирее както на слабо кисели, така и на слабо алкални почви - от рН 5,5 до 7,5. Тя, както и бадемът, не страда от по-високо ниво на активни карбонати в почвата, каквито са варовитите почви.


Да е добре запасена с хранителни вещества

В почвата е необходимо да има достатъчно количество и достъпни макро- и микроелементи. От тях най-голямо значение и най-често в недостиг в почвата са азотът, фосфорът и калият. Смущения в развитието могат да предизвика още недостатъчното количестно на калций, желязо, цинк, манган, бор. В различните почвени типове запасеността с необходимите хранителни елементи е различна и това определя и специфичните нужди от торене.

Калият е най-важен, фосфорът ускорява зреенето

кайсияАзотът участва в изграждането на белтъчините и хлорофила. Добре снабдените с азот дървета имат силен растеж, залагат достатъчно плодни пъпки, по-рано започват да раждат и плододават редовно. При недостиг на азот листата остават по-дребни и не са интензивно зелени. Поради по-голямата подвижност на азотните торове те се внасят за подхранване в началото и малко по-късно през вегетацията.

Фосфорът взема дейно участие в растежа и делението на клетките, в синтеза на мазнини и белтъци. Той стимулира залагането на плодните пъпки и ускорява зреенето на плодовете. Фосфорът се намира в по-големи количества в почвата и в повечето случаи растенията задоволяват своите нужди от естествените запаси. При по-бедните и леки почви и при по-обилно торене с азот внасянето на фосфорни торове е наложително. За по-доброто им усвояване от дърветата е необходимо те да се внасят на по-голяма дълбочина (30-40 см).

Калият участва в процесите на дишането и фотосинтезата. Благоприятно е влиянието му върху студоустойчивостта, родовитостта и качеството на плодовете. Кайсията е един от овощните видове, който има най-големи изисквания към калиевото торене. Това се дължи на голямото натрупване на калий в плодовете. При недостиг на този елемент кайсиевите дървета формират по-малко, по-дребни и не добре оцветени листа. Много често по периферията им се появяват пригори и понякога дървото изглежда като опърлено. Този листен пригор се изразява по-силно, когато дърветата са натоварени повече. Ако липсва калий, засъхват върховете на клоните, а понякога дървото загива през зимата, защото е с намалена студоустойчивост. Внасянето на калиеви торове и на по-богатите почви винаги се отразява благоприятно. Особено е задължително обаче при по-бедните и леки почви. За да имат по-голям ефект, калиевите торове трябва да се внасят на по-голяма дълбочина в почвата.

Недостигът на бор предизвиква некрози

Недостигът на желязо в почвата предизвиква пожълтяване на листата (хлороза). Това се наблюдава по-често при почви, богати на калций. Кайсията е доста чувствителна и на недостиг на бор, появяват се повреди по листата, дори може да окапят преждеврменно. По клоните се появява смолотечение, а по кората - некроза. Плодовете остават дребни и добивът намалява. Недостигът и на този елемент по-често се среща при варовитите почви. Отражение върху развитието на кайсията може да предизвика още недостигът на цинк и манган.


 

 
ЗП 'Ивелин Спасов' - гр. Тутракан, област Силистра, www.apricot.tutrakan.org